21 февр. 2006 г., 20:47

Шепот на любов

945 0 2
Тъга се носи от всеки мой стих
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..

Защо не седнах аз да пиша,
за твоя поглед лъчезарен,
за твоята усмивка,тъй чаровна,
стопляща ме в утренния зимен студ!

Но всеки път,щом седна аз пред листа,
в душата ми тъгата се надига,
че сърцето мъката си страшна
в стиховете иска да излее..

А радоста,възторга ми от тебе,
те могат и без стих да се покажат!
Те могат!Защото в техните души,
не крие се от теб сълза горчива!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...