Шепот на любов
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..
Защо не седнах аз да пиша,
за твоя поглед лъчезарен,
за твоята усмивка,тъй чаровна,
стопляща ме в утренния зимен студ!
Но всеки път,щом седна аз пред листа,
в душата ми тъгата се надига,
че сърцето мъката си страшна
в стиховете иска да излее..
А радоста,възторга ми от тебе,
те могат и без стих да се покажат!
Те могат!Защото в техните души,
не крие се от теб сълза горчива!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефани Все права защищены
