21.02.2006 г., 20:47

Шепот на любов

946 0 2
Тъга се носи от всеки мой стих
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..

Защо не седнах аз да пиша,
за твоя поглед лъчезарен,
за твоята усмивка,тъй чаровна,
стопляща ме в утренния зимен студ!

Но всеки път,щом седна аз пред листа,
в душата ми тъгата се надига,
че сърцето мъката си страшна
в стиховете иска да излее..

А радоста,възторга ми от тебе,
те могат и без стих да се покажат!
Те могат!Защото в техните души,
не крие се от теб сълза горчива!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...