yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
25 июн. 2019 г., 11:31

Шепот на трева 

  Поэзия » Философская
686 12 11

Шепот на трева

 

Навярно аз все някъде ще сбъркам,

понеже мисля, че е просто чудо,  

когато пролетес тревата тръгне

да избуява  –  шеметна и луда.

 

Без сенчица от страх или тревога,  

безгрижна като влюбено момиче,

аз в шепота ѝ да дочуя мога  

как Бог мълви, че много ме обича.  

 

И без значение, че ще нагазят  

с възторга на безумен победител  

косачите в потайната ѝ пазва,  

за смъртните ѝ вопли ненаситни.

 

В мълчанието ѝ зора се къпе, 

а аз съм пътник в нейната Вселена  – 

с танцуващия под луната щъркел,  

опиянен от мирис на зелено.  

 

След болката аз знам, че ще  възкръсне  –                   

макар да нямам някаква заслуга  

за кръговрата в тънките ѝ пръсти.

Животът е трева и нищо друго.  

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??