25.06.2019 г., 11:31 ч.

Шепот на трева 

  Поезия » Философска
753 12 11
Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.
Без сенчица от страх или тревога,
безгрижна като влюбено момиче,
аз в шепота ѝ да дочуя мога
как Бог мълви, че много ме обича.
И без значение, че ще нагазят
с възторга на безумен победител
косачите в потайната ѝ пазва,
за смъртните ѝ вопли ненаситни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??