Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.
Без сенчица от страх или тревога,
безгрижна като влюбено момиче,
аз в шепота ѝ да дочуя мога
как Бог мълви, че много ме обича.
И без значение, че ще нагазят
с възторга на безумен победител
косачите в потайната ѝ пазва,
за смъртните ѝ вопли ненаситни. ...