Шепот на трева
Шепот на трева
Навярно аз все някъде ще сбъркам,
понеже мисля, че е просто чудо,
когато пролетес тревата тръгне
да избуява – шеметна и луда.
Без сенчица от страх или тревога,
безгрижна като влюбено момиче,
аз в шепота ѝ да дочуя мога
как Бог мълви, че много ме обича.
И без значение, че ще нагазят
с възторга на безумен победител
косачите в потайната ѝ пазва,
за смъртните ѝ вопли ненаситни.
В мълчанието ѝ зора се къпе,
а аз съм пътник в нейната Вселена –
с танцуващия под луната щъркел,
опиянен от мирис на зелено.
След болката аз знам, че ще възкръсне –
макар да нямам някаква заслуга
за кръговрата в тънките ѝ пръсти.
Животът е трева и нищо друго.
© Валентина Йотова All rights reserved.
, дори се колебаех дали да не го сложа като мото.
