3 нояб. 2016 г., 12:14

Шепот в гърдите ми сгушен 

  Поэзия
2209 25 30

Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?

Пропаст ми зейна в душата.

Дълги и страшни минути

нямо кръжат в циферблата.

 

Няма те, няма... Къде си?

Червейче сякаш човърка...

Ребусът с куп неизвестни

как да реша без да сбъркам?

 

Нося те, нося у мене –

пухче тополова нежност,

стрък незабравка и трепет,

нишка от слънчева прежда.

 

Пазя те – въгленче живо,

шепот в гърдите ми сгушен.

Ала така ми е сиво...

Чакам те, чакам те. Чу ли?

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??