3 nov 2016, 12:14

Шепот в гърдите ми сгушен

  Poesía
2.7K 26 30

Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?

Пропаст ми зейна в душата.

Дълги и страшни минути

нямо кръжат в циферблата.

 

Няма те, няма... Къде си?

Червейче сякаш човърка...

Ребусът с куп неизвестни

как да реша без да сбъркам?

 

Нося те, нося у мене –

пухче тополова нежност,

стрък незабравка и трепет,

нишка от слънчева прежда.

 

Пазя те – въгленче живо,

шепот в гърдите ми сгушен.

Ала така ми е сиво...

Чакам те, чакам те. Чу ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...