Шепот в гърдите ми сгушен
Липсваш ми, липсваш ми... Чу ли?
Пропаст ми зейна в душата.
Дълги и страшни минути
нямо кръжат в циферблата.
Няма те, няма... Къде си?
Червейче сякаш човърка...
Ребусът с куп неизвестни
как да реша без да сбъркам?
Нося те, нося у мене –
пухче тополова нежност,
стрък незабравка и трепет,
нишка от слънчева прежда.
Пазя те – въгленче живо,
шепот в гърдите ми сгушен.
Ала така ми е сиво...
Чакам те, чакам те. Чу ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
