Шепотът на есента

1 окт. 2024 г., 19:15

Поэзия » Пейзажная, Свободный стих

5.0 / 4

272 3 2

Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе,
танц на спомен, на мечти и грях.
Макар че слънцето бледнее в края,
всеки миг е нов, всеки дъх е смях.
Да, дните къси са, мрачен е сезонът
но светулки в здрача пак блестят.
Красотата често в сянката се вплита,
във всеки дъжд искри любов и път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Юнашко време
Новогодняя сказка о трех сестрицах

Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »