Шепотът на есента
Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе,
танц на спомен, на мечти и грях.
Макар че слънцето бледнее в края,
всеки миг е нов, всеки дъх е смях.
Да, дните къси са, мрачен е сезонът
но светулки в здрача пак блестят.
Красотата често в сянката се вплита,
във всеки дъжд искри любов и път.
И в тези хладни дни ветровити,
крие се магия — тиха, крехка, чиста.
Търси я в очите на дърветата смълчани,
и ще видиш есента в нейната душа златиста.
© Десислава Иванова All rights reserved.
