Dessy243 (Десислава Иванова)
13 15
Oct 1, 2024, 7:15 PM

Шепотът на есента 

  Poetry » Landscape, Free verse
89 3 2

Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.

 

Листопадът като стих играе,

танц на спомен, на мечти и грях.
Макар че слънцето бледнее в края,
всеки миг е нов, всеки дъх е смях.

 

Да, дните къси са, мрачен е сезонът
но светулки в здрача пак блестят.
Красотата често в сянката се вплита,
във всеки дъжд искри любов и път.

 

И в тези хладни дни ветровити,
крие се магия — тиха, крехка, чиста.
Търси я в очите на дърветата смълчани,
и ще видиш есента в нейната душа златиста.

© Десислава Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??