thedac (Димитър Драганов)
873 1129
19 сент. 2020 г., 10:04

Шепотът на мрака 

  Поэзия » Другая
395 0 4

Мнозина те „обичаха“, нали?
Увлечени, те даже се кълняха,
оставяйки по пътя си следи
и бягайки, когато теб видяха...

Отричането води до сълзи.
Картината тогава е неясна.
Забравата за всекиго боли –
защото сме сами в гората тясна.

Ти бравата отдавна ли смени
на нашата любов унищожена?
Жаравата в очите ми гори.
Тъгата ми е огненочервена.

Представям си кафявите коси,
които ме вълнуват за последно.
Разделяме се в мрака аз и ти –
и може би за нас така е редно.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??