Шепотът на мрака
Мнозина те „обичаха“, нали?
Увлечени, те даже се кълняха,
оставяйки по пътя си следи
и бягайки, когато теб видяха...
Отричането води до сълзи.
Картината тогава е неясна.
Забравата за всекиго боли –
защото сме сами в гората тясна.
Ти бравата отдавна ли смени
на нашата любов унищожена?
Жаравата в очите ми гори.
Тъгата ми е огненочервена.
Представям си кафявите коси,
които ме вълнуват за последно.
Разделяме се в мрака аз и ти –
и може би за нас така е редно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
