25 мар. 2008 г., 23:08

Шепотът на самотата

936 0 1

Ти отново си сама,

шепнеш плачейки в нощта.

Пак по него страдаш,

пак за него си мечтаеш.

 

Любовта погуби те, пропадаш,

отне сърцето ти дори.

Падаш, ставаш, пак боли.

Да си влюбен страшно е, нали?

 

До вчера светът ти беше във краката,

днес умираш и потъваш във земята.

Мразиш съществуването си проклето!

Мислиш, че животът е суров,

страдаш, че отнел ти е сърцето

и плачеш нощем от любов.

 

Чувствата и мислите си пазиш,

празнота в душата ти се откроява.

Зная, че съдбата винаги ще мразиш,

че от болка нова сътворява,

че мечтите ти отказа да изпълни

и празно е сърцето ти сега!

 

Но не е късно празнотата някой да запълни,

да върне женското у теб.

Но пак със болката в сърцето

питаш се за всичко досега отнето.

 

Докога в душата ще вали?

Кога от чувствата не ще боли?

 

Но ето, пак сама е и ОБИЧАМ ТЕ мълви,

там, във ъгъла на самотата

и сърцето и не спира да кърви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лия Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...