14 дек. 2015 г., 18:26

Шепти тишината

460 0 0

                                                              Шепти тишината

 

 

Слънцето  спряло и не грее

една любов изпепелена немее

притихва природата при чувства святи

песните галят нежно, но вече изпяти.

 

Самотна луната изгубила звездите

очите без радост, тъжно леят сълзите.

В мрака изнизва се полека младостта

останала без вяра и без радостта.

 

Нощта  в своята тишина шепти

сърцето не спи, но от обич тупти

вятърът сам си духа и танцува

душата от любов за мига бленува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...