14.12.2015 г., 18:26

Шепти тишината

454 0 0

                                                              Шепти тишината

 

 

Слънцето  спряло и не грее

една любов изпепелена немее

притихва природата при чувства святи

песните галят нежно, но вече изпяти.

 

Самотна луната изгубила звездите

очите без радост, тъжно леят сълзите.

В мрака изнизва се полека младостта

останала без вяра и без радостта.

 

Нощта  в своята тишина шепти

сърцето не спи, но от обич тупти

вятърът сам си духа и танцува

душата от любов за мига бленува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...