Dec 14, 2015, 6:26 PM

Шепти тишината

  Poetry » Love
463 0 0

                                                              Шепти тишината

 

 

Слънцето  спряло и не грее

една любов изпепелена немее

притихва природата при чувства святи

песните галят нежно, но вече изпяти.

 

Самотна луната изгубила звездите

очите без радост, тъжно леят сълзите.

В мрака изнизва се полека младостта

останала без вяра и без радостта.

 

Нощта  в своята тишина шепти

сърцето не спи, но от обич тупти

вятърът сам си духа и танцува

душата от любов за мига бленува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...