Dec 14, 2015, 6:26 PM

Шепти тишината

  Poetry » Love
458 0 0

                                                              Шепти тишината

 

 

Слънцето  спряло и не грее

една любов изпепелена немее

притихва природата при чувства святи

песните галят нежно, но вече изпяти.

 

Самотна луната изгубила звездите

очите без радост, тъжно леят сълзите.

В мрака изнизва се полека младостта

останала без вяра и без радостта.

 

Нощта  в своята тишина шепти

сърцето не спи, но от обич тупти

вятърът сам си духа и танцува

душата от любов за мига бленува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...