Шепти тишината
Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите,
очи без радост тъжно леят сълзите.
В мрака изнизва се полека младостта
останала без вяра и без радостта.
Нощта в своята тишина шепти,
сърцето не спи, но от обич тупти.
Вятърът сам лудее, танцува,
душата за миг любовен бленува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
