Шепти тишината

Шепти тишината

Слънцето е спряло и не грее,

една любов изпепелена немее.

Притихва природата при чувства святи,

песни галят нежно, но вече изпяти.

Самотна луната изгубила звездите,

очи без радост тъжно леят сълзите.

В мрака изнизва се полека младостта

останала без вяра и без радостта.

Нощта в своята тишина шепти,

сърцето не спи, но от обич тупти.

Вятърът сам лудее, танцува,

душата за миг любовен бленува.