Шепти тишината
Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите,
очи без радост тъжно леят сълзите.
В мрака изнизва се полека младостта
останала без вяра и без радостта.
Нощта в своята тишина шепти,
сърцето не спи, но от обич тупти.
Вятърът сам лудее, танцува,
душата за миг любовен бленува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
