16 дек. 2008 г., 13:12

Ши фана трена

1.2K 0 5

16.12.2008

 

Пулудяф ф туй селу пусту!

И дутижа ми селскиут мантълитет!

Ши ида у градъ да търса густу,

не пу сиденките да прая лаф муабет.

 

Ши фана трена, па ша ида

у Софията – там са гражданята,

и у Пловдива – Кючук Париж да вида,

не да плитъ чупари тука ф удаята.

 

Ши фана най-подир да диря

и рабута, ма да е ф офис – секритаркъ,

писна ми с кофити да тичам дол’ до язовира,

водъ дъ нося, най ми приляга да съм мацка якъ.

 

Да фодя пу бутици, дъ съ токъм,

ши си намеря и либовник, мъ с пъри,

фъф БеИмВетъ само да мъ вози

и гарсунера най-подире да ми пудари...

 

Решиф гу! Утре фащам рану треня

и ф Софията шъ утида отзарана,

да съ привърна ф мадама пременена

и кату мени ф селу друга мис да няма!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • :D Страхотно е. Откъде се сети да го измислиш такова... Яко...
  • Усмихна ме творбата ти. Много е инересна. Браво!
  • Няма да е лошо! Като гледам доста са го хванали...
  • Напомня ми на гАлена,от шоуто на Слави яко е
  • Ни фащай трена У Софията либовниците хич ги няма Плацикай се у морету, че си готина мадама!

    Сладурана!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...