2 февр. 2020 г., 07:57

Широко затворени очи.

706 4 0


Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие. 
Зависи ли от теб? (Да не боли.) 
Разбира се. Но ти пък си прекрасна. 
И сигурно от цялата ти хубост, 
и блянът ми по нея във душата ти, 
ще ме накарат да обичам теб до лудост. 
До стон. До шепот в тишината... 
И после ще се търсим с топли устни, 
с широко тъй, затворени очи. 
Навярно ще усетиш вълчият ми вкус, 
вълчицата, защото си ми Ти. 
Луната ще премине. Като миг. 
За повече страдание е късно. 
Не знам дали останаха сълзи, 
но в мен ще си завинаги. Кълна се! 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...