2.02.2020 г., 7:57 ч.
Широко затворени очи.
Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост,
и блянът ми по нея във душата ти,
ще ме накарат да обичам теб до лудост.
До стон. До шепот в тишината...
И после ще се търсим с топли устни,
с широко тъй, затворени очи.
Навярно ще усетиш вълчият ми вкус,
вълчицата, защото си ми Ти. ...
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост,
и блянът ми по нея във душата ти,
ще ме накарат да обичам теб до лудост.
До стон. До шепот в тишината...
И после ще се търсим с топли устни,
с широко тъй, затворени очи.
Навярно ще усетиш вълчият ми вкус,
вълчицата, защото си ми Ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Антонов Всички права запазени
Предложения
-
-
На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
-
Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
-
На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
