20 апр. 2019 г., 00:14

Схиза

490 1 0

Предателството
тръгна от главата
с предшестващ пукот,
чупене на връзки;
надеждите 
безмозъчно хрущяха;
емоциите се разкъсваха.

 

По линиите на цепливост тръгна
надолу към сърцето. 
Заболя ме, 
като че зъби
като ледни щанци
откъртиха парчета от
плътта ми.

 

И край -
Евразията се разцепи
и континентите
сред океана
се озоваваха новородени,
космически самотни,
в лед и пламък.

 

А как сега ни трябваше доверие-
една ръка, протегната над бездна,
като Мойсей да тръгнем 
през океана,
без ужаса, че в него
ще изчезнем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...