Apr 20, 2019, 12:14 AM

Схиза

  Poetry
485 1 0

Предателството
тръгна от главата
с предшестващ пукот,
чупене на връзки;
надеждите 
безмозъчно хрущяха;
емоциите се разкъсваха.

 

По линиите на цепливост тръгна
надолу към сърцето. 
Заболя ме, 
като че зъби
като ледни щанци
откъртиха парчета от
плътта ми.

 

И край -
Евразията се разцепи
и континентите
сред океана
се озоваваха новородени,
космически самотни,
в лед и пламък.

 

А как сега ни трябваше доверие-
една ръка, протегната над бездна,
като Мойсей да тръгнем 
през океана,
без ужаса, че в него
ще изчезнем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...