20.04.2019 г., 0:14

Схиза

483 1 0

Предателството
тръгна от главата
с предшестващ пукот,
чупене на връзки;
надеждите 
безмозъчно хрущяха;
емоциите се разкъсваха.

 

По линиите на цепливост тръгна
надолу към сърцето. 
Заболя ме, 
като че зъби
като ледни щанци
откъртиха парчета от
плътта ми.

 

И край -
Евразията се разцепи
и континентите
сред океана
се озоваваха новородени,
космически самотни,
в лед и пламък.

 

А как сега ни трябваше доверие-
една ръка, протегната над бездна,
като Мойсей да тръгнем 
през океана,
без ужаса, че в него
ще изчезнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...