28 дек. 2007 г., 21:40

Шизофренично

756 0 2
Обзет от гняв, стаил омраза
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля
Стоя стоя стоя стоя
А онзи някъде притихнал
Очаква своята врата
Избягвам аз да се ядосвам
Избягвам злоба да тая
Че другият от тях се храни
И те са нужната врата
Отдавна чувства не изпитвам
Не помня вече откога
Те чувствата са забранени
Че ключ са те към яростта
Вериги изковах от мисли
Затвор издигнах без стени
И вътре чака злобна сянка
Сам да и подаря ключа
Превърнах се във надзирател
На къс от моята душа
Къс злобен, извратен и мрачен
Парче, отломък от смъртта
От много време все повтарям
Мисловни крачки пред врата
Аз пред килия обикалям
А вътре само аз стоя

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И спасението е само в теб! Каква ирония, нали...
    Пожелавам ти Сила да се справиш!!!
  • Малеее, този стих е обгърнат с гняв!
    Само ти липсват препинателните знаци!
    Но като цяло ми хареса!
    Браво!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...