Шизофренично

28.12.2007 г., 21:40 ч.

Поезия » Бели стихове

478 0 2

Обзет от гняв, стаил омраза
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля
Стоя стоя стоя стоя
А онзи някъде притихнал
Очаква своята врата
Избягвам аз да се ядосвам
Избягвам злоба да тая
Че другият от тях се храни
И те са нужната врата
Отдавна чувства не изпитвам
Не помня вече откога
Те чувствата са забранени
Че ключ са те към яростта
Вериги изковах от мисли
Затвор издигнах без стени
И вътре чака злобна сянка
Сам да и подаря ключа
Превърнах се във надзирател
На къс от моята душа
Къс злобен, извратен и мрачен
Парче, отломък от смъртта
От много време все повтарям
Мисловни крачки пред врата
Аз пред килия обикалям
А вътре само аз стоя

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

venus (Вечерница или Зорница)

2007-12-28T23:33:17+02:00

И спасението е само в теб! Каква ирония, нали...
Пожелавам ти Сила да се справиш!!!
karolinka (Кари )

2007-12-28T23:10:56+02:00

Малеее, този стих е обгърнат с гняв!
Само ти липсват препинателните знаци!
Но като цяло ми хареса!
Браво!!!