Шизофренично
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля
Стоя стоя стоя стоя
А онзи някъде притихнал
Очаква своята врата
Избягвам аз да се ядосвам
Избягвам злоба да тая
Че другият от тях се храни
И те са нужната врата
Отдавна чувства не изпитвам
Не помня вече откога
Те чувствата са забранени
Че ключ са те към яростта
Вериги изковах от мисли
Затвор издигнах без стени
И вътре чака злобна сянка
Сам да и подаря ключа
Превърнах се във надзирател
На къс от моята душа
Къс злобен, извратен и мрачен
Парче, отломък от смъртта
От много време все повтарям
Мисловни крачки пред врата
Аз пред килия обикалям
А вътре само аз стоя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Попов Всички права запазени