28 dic 2007, 21:40

Шизофренично

750 0 2
Обзет от гняв, стаил омраза
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля
Стоя стоя стоя стоя
А онзи някъде притихнал
Очаква своята врата
Избягвам аз да се ядосвам
Избягвам злоба да тая
Че другият от тях се храни
И те са нужната врата
Отдавна чувства не изпитвам
Не помня вече откога
Те чувствата са забранени
Че ключ са те към яростта
Вериги изковах от мисли
Затвор издигнах без стени
И вътре чака злобна сянка
Сам да и подаря ключа
Превърнах се във надзирател
На къс от моята душа
Къс злобен, извратен и мрачен
Парче, отломък от смъртта
От много време все повтарям
Мисловни крачки пред врата
Аз пред килия обикалям
А вътре само аз стоя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И спасението е само в теб! Каква ирония, нали...
    Пожелавам ти Сила да се справиш!!!
  • Малеее, този стих е обгърнат с гняв!
    Само ти липсват препинателните знаци!
    Но като цяло ми хареса!
    Браво!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...