28 dic 2007, 21:40

Шизофренично

757 0 2
Обзет от гняв, стаил омраза
Желаещ само да вреди
Таи се този, който пазя
Преструва се, че още спи
Стоя спокоен и не мисля
Стоя стоя стоя стоя
А онзи някъде притихнал
Очаква своята врата
Избягвам аз да се ядосвам
Избягвам злоба да тая
Че другият от тях се храни
И те са нужната врата
Отдавна чувства не изпитвам
Не помня вече откога
Те чувствата са забранени
Че ключ са те към яростта
Вериги изковах от мисли
Затвор издигнах без стени
И вътре чака злобна сянка
Сам да и подаря ключа
Превърнах се във надзирател
На къс от моята душа
Къс злобен, извратен и мрачен
Парче, отломък от смъртта
От много време все повтарям
Мисловни крачки пред врата
Аз пред килия обикалям
А вътре само аз стоя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И спасението е само в теб! Каква ирония, нали...
    Пожелавам ти Сила да се справиш!!!
  • Малеее, този стих е обгърнат с гняв!
    Само ти липсват препинателните знаци!
    Но като цяло ми хареса!
    Браво!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...