16 дек. 2007 г., 20:15

Шоколадов заместител

1.2K 0 7


Отхапвам бавно парченце шоколад,
с кафяво-искрящ нюанс...
Поредна сладост за деня,
без целувката желана
с твоята душа...

 


Усещам сладост обсипала целите ми устни,
но горчивината постепенно ме обзема...
Липсваш ми ти, не желая изкуствен заместител...
твоя вкус е шоколадовата страст
обвита в нежен аромат...


Спомени връхлитат настоящия момент...


Топиш се ласкаво върху моята душа,
топлиш вледенената искра, търсеща дивна красота...
Обожавам всеки къс,
наслаждавам се унесено
с притворени очи...


Но сега съм тук,
сама с твоя шоколадов заместител...
Твърд, всяващ студ обзел го...
С малко сладост,
но с прекалено голямо късче лед...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зузка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това е едно от най-готините стихотворения, които съм чела някога.настръхнах цялата докато го четях зузка много целувки от мен и ти стискам палци да продължаваш да пишеш все толкова хубаво
  • Вие сте моите сладки шоколадчета!
    Благодаря ви за вниманието!!!
  • Вкусен заместител, Зузка, браво!
  • Шоколадът не е най-добрия
    заместител на лирическия, но пък е
    най-подходящия авариен изход! Поздрав, Зузка
  • Де да можеше така,щях с кашони да ги ямПоздравявам те,мила!Поне шоколада е сладък!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...