Dec 16, 2007, 8:15 PM

Шоколадов заместител

  Poetry » Love
1.2K 0 7


Отхапвам бавно парченце шоколад,
с кафяво-искрящ нюанс...
Поредна сладост за деня,
без целувката желана
с твоята душа...

 


Усещам сладост обсипала целите ми устни,
но горчивината постепенно ме обзема...
Липсваш ми ти, не желая изкуствен заместител...
твоя вкус е шоколадовата страст
обвита в нежен аромат...


Спомени връхлитат настоящия момент...


Топиш се ласкаво върху моята душа,
топлиш вледенената искра, търсеща дивна красота...
Обожавам всеки къс,
наслаждавам се унесено
с притворени очи...


Но сега съм тук,
сама с твоя шоколадов заместител...
Твърд, всяващ студ обзел го...
С малко сладост,
но с прекалено голямо късче лед...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

  • това е едно от най-готините стихотворения, които съм чела някога.настръхнах цялата докато го четях зузка много целувки от мен и ти стискам палци да продължаваш да пишеш все толкова хубаво
  • Вие сте моите сладки шоколадчета!
    Благодаря ви за вниманието!!!
  • Вкусен заместител, Зузка, браво!
  • Шоколадът не е най-добрия
    заместител на лирическия, но пък е
    най-подходящия авариен изход! Поздрав, Зузка
  • Де да можеше така,щях с кашони да ги ямПоздравявам те,мила!Поне шоколада е сладък!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...