16.12.2007 г., 20:15

Шоколадов заместител

1.2K 0 7


Отхапвам бавно парченце шоколад,
с кафяво-искрящ нюанс...
Поредна сладост за деня,
без целувката желана
с твоята душа...

 


Усещам сладост обсипала целите ми устни,
но горчивината постепенно ме обзема...
Липсваш ми ти, не желая изкуствен заместител...
твоя вкус е шоколадовата страст
обвита в нежен аромат...


Спомени връхлитат настоящия момент...


Топиш се ласкаво върху моята душа,
топлиш вледенената искра, търсеща дивна красота...
Обожавам всеки къс,
наслаждавам се унесено
с притворени очи...


Но сега съм тук,
сама с твоя шоколадов заместител...
Твърд, всяващ студ обзел го...
С малко сладост,
но с прекалено голямо късче лед...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е едно от най-готините стихотворения, които съм чела някога.настръхнах цялата докато го четях зузка много целувки от мен и ти стискам палци да продължаваш да пишеш все толкова хубаво
  • Вие сте моите сладки шоколадчета!
    Благодаря ви за вниманието!!!
  • Вкусен заместител, Зузка, браво!
  • Шоколадът не е най-добрия
    заместител на лирическия, но пък е
    най-подходящия авариен изход! Поздрав, Зузка
  • Де да можеше така,щях с кашони да ги ямПоздравявам те,мила!Поне шоколада е сладък!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...