7 апр. 2013 г., 21:48

Щафетна страст

1.5K 0 8

---


Желая те, танцувам с мисълта си —
подготвена за срещата ни в мрака.
Обичам те! Обичаш ме! Това си е
награда за върховен миг дочакан...

Разхождаш пръст в хълмистите релефи,
бельо сълзи под звук в раздрана тъкан.
Целуваш ме... страстта ни е щафетна,
додето сетен плат от теб не смъкна.

Люлееш торс, опора търсиш с глезен —
следя те по полираната маса.
Задъхан вик в сърцето ми ще слезе,
щом пълниш с нега топлите гримаси.

Преливам и в очите — морно плуват
зениците невиждащи. И викат —
по-мощно и от тътен на Везувий,
жигосан от Кихотската ти пика!

Отпуснати, потъваме в безвремие.
Покриваш с длани двата Евереста,
а в мен се ражда стих, и тихо дреме
на топлата ти гръд — с цена безрестна.

 

 

---

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...