Щафетна страст
---
Желая те, танцувам с мисълта си —
подготвена за срещата ни в мрака.
Обичам те! Обичаш ме! Това си е
награда за върховен миг дочакан...
Разхождаш пръст в хълмистите релефи,
бельо сълзи под звук в раздрана тъкан.
Целуваш ме... страстта ни е щафетна,
додето сетен плат от теб не смъкна.
Люлееш торс, опора търсиш с глезен —
следя те по полираната маса.
Задъхан вик в сърцето ми ще слезе,
щом пълниш с нега топлите гримаси.
Преливам и в очите — морно плуват
зениците невиждащи. И викат —
по-мощно и от тътен на Везувий,
жигосан от Кихотската ти пика!
Отпуснати, потъваме в безвремие.
Покриваш с длани двата Евереста,
а в мен се ражда стих, и тихо дреме
на топлата ти гръд — с цена безрестна.
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
