25 мар. 2016 г., 09:38

Щастие

887 0 1

Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.

Неговият цвят
излъчва добрина.
Неговият блясък
внася живинка.

 

Появи се ти
и светът ми преобърна.
Накара мен щастието
с двете си ръце да прегърна.

 

Моят свят, ти 
от сив в цветен преобрази
и с прекрасната си усмивка
го зарази.

 

Обичам те безкрайно
и се надявам това
от жестоката съдба
да остане тайно.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бетина Божидарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "знаех че си ти
    Твоят прозорец на душата
    накара светът ми да заблести
    ...
    от жестоката съдба
    да остане тайно"
    Браво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...