25 мар. 2016 г., 09:38

Щастие

894 0 1

Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.

Неговият цвят
излъчва добрина.
Неговият блясък
внася живинка.

 

Появи се ти
и светът ми преобърна.
Накара мен щастието
с двете си ръце да прегърна.

 

Моят свят, ти 
от сив в цветен преобрази
и с прекрасната си усмивка
го зарази.

 

Обичам те безкрайно
и се надявам това
от жестоката съдба
да остане тайно.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бетина Божидарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "знаех че си ти
    Твоят прозорец на душата
    накара светът ми да заблести
    ...
    от жестоката съдба
    да остане тайно"
    Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...