Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.
Неговият цвят
излъчва добрина.
Неговият блясък
внася живинка.
Появи се ти
и светът ми преобърна.
Накара мен щастието
с двете си ръце да прегърна.
Моят свят, ти
от сив в цветен преобрази
и с прекрасната си усмивка
го зарази.
Обичам те безкрайно
и се надявам това
от жестоката съдба
да остане тайно.
© Бетина Божидарова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
