Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.
Неговият цвят
излъчва добрина.
Неговият блясък
внася живинка.
Появи се ти
и светът ми преобърна.
Накара мен щастието
с двете си ръце да прегърна.
Моят свят, ти
от сив в цветен преобрази
и с прекрасната си усмивка
го зарази.
Обичам те безкрайно
и се надявам това
от жестоката съдба
да остане тайно.
© Бетина Божидарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
