25 mar 2016, 9:38

Щастие

  Poesía
893 0 1

Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.

Неговият цвят
излъчва добрина.
Неговият блясък
внася живинка.

 

Появи се ти
и светът ми преобърна.
Накара мен щастието
с двете си ръце да прегърна.

 

Моят свят, ти 
от сив в цветен преобрази
и с прекрасната си усмивка
го зарази.

 

Обичам те безкрайно
и се надявам това
от жестоката съдба
да остане тайно.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бетина Божидарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "знаех че си ти
    Твоят прозорец на душата
    накара светът ми да заблести
    ...
    от жестоката съдба
    да остане тайно"
    Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...