25 mar 2016, 9:38

Щастие

  Poesía
889 0 1

Когато те видях за първи път,
знаех, че си ти.
Твоят прозорец на душата
накара светът ми да заблести.

Неговият цвят
излъчва добрина.
Неговият блясък
внася живинка.

 

Появи се ти
и светът ми преобърна.
Накара мен щастието
с двете си ръце да прегърна.

 

Моят свят, ти 
от сив в цветен преобрази
и с прекрасната си усмивка
го зарази.

 

Обичам те безкрайно
и се надявам това
от жестоката съдба
да остане тайно.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бетина Божидарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "знаех че си ти
    Твоят прозорец на душата
    накара светът ми да заблести
    ...
    от жестоката съдба
    да остане тайно"
    Браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...