13 дек. 2017 г., 23:33

Щастие

801 6 25

Ослепях да те чакам, щастие мое!

Онемях от мълчание и самота!

Макар да не знам туй чудо какво е,

мисля, че то е най-важно в света!

Дори ако трябва от тук да си ида

с отворени очи и замлъкнала уста,

ако знам, че щастието ще видя,

с радост ще напусна Света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чак сега виждам коментарите ви, Митов и Евгени Андреев! Толкова съжалявам и се извинявам! В същото време се радвам, че сте прочели нещо старо! Много ви благодаря!
  • Хубав стих! Благословен е този, който се докосне до щастието!
    Поздравления!
  • Сега го прочетох ... мисля си, че 'докосвайки' се до представата за щастието на някой друг, самите ние ставаме по-щастливи
  • Благодаря ти, Съни! Всички трябва да си го намерим и гушнем това щастие! Стига сме го гонили!
  • От сърце ти пожелавам ти всичко онова,
    което е събрано в тази прекрасна думичка 🍀 ЩАСТИЕ 🍀 !!! 🌻

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...