Щастието е нещо нереално,
щастието е миг от вечността,
капките оплетени надежди,
тръпките полазващи гнева.
Щастието, за него време няма,
щастието в очите трополи,
чакаме го, търсим да го хванем,
но, е непосилно знам, уви.
Щастието е вярата в душата,
полъх от усмивка призори,
топъл огън във сърцата,
песен в нечии очи.
То е сън, във нощ безсънна,
блян във залеза суров,
нещо тук ще си отиде,
нещото, ще бъде зов.
Зов, за моята промяна,
зов, за сбъднати мечти,
щастие изпитвам неразбрана,
щастието понякога боли.
© Силвия Все права защищены