28 нояб. 2007 г., 09:45

Щастие

1K 0 16

Щастието е нещо нереално,

щастието е миг от вечността,

капките оплетени надежди,

тръпките полазващи гнева.

 

Щастието, за него време няма,

щастието в очите трополи,

чакаме го, търсим да го хванем,

но, е непосилно знам, уви.

 

Щастието е вярата в душата,

полъх от усмивка призори,

топъл огън във сърцата,

песен в  нечии очи.

 

То е сън, във нощ безсънна,

блян във залеза суров,

нещо тук ще си отиде,

нещото, ще бъде зов.

 

Зов, за моята промяна,

зов, за сбъднати мечти,

щастие изпитвам неразбрана,

щастието понякога боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...