Nov 28, 2007, 9:45 AM

Щастие 

  Poetry » Phylosophy
807 0 16

Щастието е нещо нереално,

щастието е миг от вечността,

капките оплетени надежди,

тръпките полазващи гнева.

 

Щастието, за него време няма,

щастието в очите трополи,

чакаме го, търсим да го хванем,

но, е непосилно знам, уви.

 

Щастието е вярата в душата,

полъх от усмивка призори,

топъл огън във сърцата,

песен в  нечии очи.

 

То е сън, във нощ безсънна,

блян във залеза суров,

нещо тук ще си отиде,

нещото, ще бъде зов.

 

Зов, за моята промяна,

зов, за сбъднати мечти,

щастие изпитвам неразбрана,

щастието понякога боли.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??