Nov 28, 2007, 9:45 AM

Щастие

1K 0 16

Щастието е нещо нереално,

щастието е миг от вечността,

капките оплетени надежди,

тръпките полазващи гнева.

 

Щастието, за него време няма,

щастието в очите трополи,

чакаме го, търсим да го хванем,

но, е непосилно знам, уви.

 

Щастието е вярата в душата,

полъх от усмивка призори,

топъл огън във сърцата,

песен в  нечии очи.

 

То е сън, във нощ безсънна,

блян във залеза суров,

нещо тук ще си отиде,

нещото, ще бъде зов.

 

Зов, за моята промяна,

зов, за сбъднати мечти,

щастие изпитвам неразбрана,

щастието понякога боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...