28.11.2007 г., 9:45

Щастие

1K 0 16

Щастието е нещо нереално,

щастието е миг от вечността,

капките оплетени надежди,

тръпките полазващи гнева.

 

Щастието, за него време няма,

щастието в очите трополи,

чакаме го, търсим да го хванем,

но, е непосилно знам, уви.

 

Щастието е вярата в душата,

полъх от усмивка призори,

топъл огън във сърцата,

песен в  нечии очи.

 

То е сън, във нощ безсънна,

блян във залеза суров,

нещо тук ще си отиде,

нещото, ще бъде зов.

 

Зов, за моята промяна,

зов, за сбъднати мечти,

щастие изпитвам неразбрана,

щастието понякога боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...