27 сент. 2008 г., 12:45  

Щастие 

  Поэзия
768 0 11

Какво е нужно, за да сме щастливи
 
във нашия бетонен век?
 
Живота си живеем полуживи,
 
забравили за думата човек.
 
Затворени в панелени кутии,
 
във плен на виртуални светове,
 
душите си превръщаме в килии,
 
в които крием мрачни страхове.
 
Очите си затваряме за болката,
 
прескачаме протегнати ръце.
 
Забързани, минаваме през трупове,
 
понесени към свойте "върхове".
 
Усмихнато приемаме ласкателства,
 
приятелства предаваме без свян.
 
Но празни и самотни са сърцата ни,
 
любов отдавна не живее там.
 
Какво ни стига, за да сме щастливи
 
във нашия бетонен век?
 
Аз знам - усмивка, стих от песен,
 
ръката на любим човек...

© Мария Вергова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??