Щастие
Какво е нужно, за да сме щастливи
във нашия бетонен век?
Живота си живеем полуживи,
забравили за думата човек.
Затворени в панелени кутии,
във плен на виртуални светове,
душите си превръщаме в килии,
в които крием мрачни страхове.
Очите си затваряме за болката,
прескачаме протегнати ръце.
Забързани, минаваме през трупове,
понесени към свойте "върхове".
Усмихнато приемаме ласкателства,
приятелства предаваме без свян.
Но празни и самотни са сърцата ни,
любов отдавна не живее там.
Какво ни стига, за да сме щастливи
във нашия бетонен век?
Аз знам - усмивка, стих от песен,
ръката на любим човек...
© Мария Вергова All rights reserved.
