Какво е нужно, за да сме щастливи
във нашия бетонен век?
Живота си живеем полуживи,
забравили за думата човек.
Затворени в панелени кутии,
във плен на виртуални светове,
душите си превръщаме в килии,
в които крием мрачни страхове.
Очите си затваряме за болката,
прескачаме протегнати ръце.
Забързани, минаваме през трупове,
понесени към свойте "върхове". ...