severianin (Валентин Чернев)
417 677
26 июн. 2012 г., 23:53

Щастие 

  Поэзия
660 0 13

ЩАСТИЕ

 

От старата могила горе

тихо плува

един внезапен аромат на късно лято

и моят свят с отворени очи сънува

поляни билкови,

пътеки сред житата...

 

И сок от праскови узрели сякаш капе.

И меден дъх от кехлибарени лозници

и тежки дюли

в синия пелин се стапя,

и тих дъждец изприда тънки жици.

 

И като тичинков прашец е гъст и цветен

самият въздух над заспалите градини...

Не знам какъв е този дъх.

Не просто летен,

не просто старо злато с модро-синьо...

 

Навярно Дунав някаква магия носи

и дъх от тъмните подмоли сред върбите

се смесва с бистър вятър сенокосен

и сред тополовите светли сенки скита.

 

Или е нещо друго –

сред ливадите,

цъфти, навярно, в тишината синьо цвете

и в оня час, когато звезден мрак припада,

когато в здрача се докосват световете,

 

по рамото на старата могила свети

и бавно слиза през треви и сухи храсти,

роден сред топлите пространства на сърцето,

златисто-винен аромат на старо щастие.

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??