Щастието търсех във живота,
без посока и без път вървях,
няма на света такава сила,
на която да не устоях.
Но цвета вълшебен не откривах,
липсваха му четири листа,
щастието чудно не намирах
и вълшебната му красота.
Може би то някъде ме чака,
по-чаровно и от летен ден,
но не зная вярната посока
и следа, оставена за мен.
Може би го нося още в мене
във сърцето си и в любовта,
може би е в спрялото ми време
и в безкрайната му красота.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены