18.12.2021 г., 12:08  

Щастието

1.5K 1 4

   

      Щастието

 

Щастието търсех във живота,

без посока и без път вървях,

няма на света такава сила,

на която да не устоях.

 

Но цвета вълшебен не откривах,

липсваха му четири листа,

щастието чудно не намирах

и вълшебната му красота.

 

Може би то някъде ме чака,

по-чаровно и от летен ден,

но не зная вярната посока

и следа, оставена за мен.

 

Може би го нося още в мене

във сърцето си и в любовта,

може би е в спрялото ми време

и в безкрайната му красота.

 

                Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...