Dec 18, 2021, 12:08 PM  

Щастието

  Poetry » Love
1.5K 1 4

   

      Щастието

 

Щастието търсех във живота,

без посока и без път вървях,

няма на света такава сила,

на която да не устоях.

 

Но цвета вълшебен не откривах,

липсваха му четири листа,

щастието чудно не намирах

и вълшебната му красота.

 

Може би то някъде ме чака,

по-чаровно и от летен ден,

но не зная вярната посока

и следа, оставена за мен.

 

Може би го нося още в мене

във сърцето си и в любовта,

може би е в спрялото ми време

и в безкрайната му красота.

 

                Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...