Dec 18, 2021, 12:08 PM  

Щастието

  Poetry » Love
1.5K 1 4

   

      Щастието

 

Щастието търсех във живота,

без посока и без път вървях,

няма на света такава сила,

на която да не устоях.

 

Но цвета вълшебен не откривах,

липсваха му четири листа,

щастието чудно не намирах

и вълшебната му красота.

 

Може би то някъде ме чака,

по-чаровно и от летен ден,

но не зная вярната посока

и следа, оставена за мен.

 

Може би го нося още в мене

във сърцето си и в любовта,

може би е в спрялото ми време

и в безкрайната му красота.

 

                Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...