31 авг. 2016 г., 19:47

Щастието какво е...

609 1 4

Щастието какво е... 

 

Къса рокля, токчета в ръката,

няколко минути след три през нощта,

тя нежно затваря вратата на колата

и влиза във входа с усмивка на уста...

 

Той изчаква я да се прибере и тръгва,

дъхът й още по устните му стои,

ръката му още от вълнение потръпва,

ненаситила се нея да държи...

 

Тя отваря тихичко вратата,

на пръсти влиза, стига до леглото,

но от вълнение треперят й краката

а сърцето й ще изхвръкне горкото...

 

Той паркира пред дома си бавно,

главата му е пълна с нежни мисли,

идва му да се върне веднага обратно,

само да може пак за миг да я притисне...

 

Развълнувани и будни в леглата се въртят

и липсват си, но също много са щастливи,

едно е ясно, тази нощ не ще заспят,

а на сутринта и от най-наспалите се ще са по-живи...

 

И когато ме питаш щастието какво е,

аз бих ти пожелала да изпиташ това,

така влюбена нечия врата да затвориш

или да бъдеш шофьора на тази кола...


24.08.2016 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...