Aug 31, 2016, 7:47 PM

Щастието какво е...

  Poetry » Love
602 1 4

Щастието какво е... 

 

Къса рокля, токчета в ръката,

няколко минути след три през нощта,

тя нежно затваря вратата на колата

и влиза във входа с усмивка на уста...

 

Той изчаква я да се прибере и тръгва,

дъхът й още по устните му стои,

ръката му още от вълнение потръпва,

ненаситила се нея да държи...

 

Тя отваря тихичко вратата,

на пръсти влиза, стига до леглото,

но от вълнение треперят й краката

а сърцето й ще изхвръкне горкото...

 

Той паркира пред дома си бавно,

главата му е пълна с нежни мисли,

идва му да се върне веднага обратно,

само да може пак за миг да я притисне...

 

Развълнувани и будни в леглата се въртят

и липсват си, но също много са щастливи,

едно е ясно, тази нощ не ще заспят,

а на сутринта и от най-наспалите се ще са по-живи...

 

И когато ме питаш щастието какво е,

аз бих ти пожелала да изпиташ това,

така влюбена нечия врата да затвориш

или да бъдеш шофьора на тази кола...


24.08.2016 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...