Щастлива... почти

Поэзия » Философская

642 0 6

Фея пролетна плитка е сплела

от мечти - сбъднати дарове,

тайни пазила е, сврени

и години галени ласкаво.

Ти, тъга, отивай си вече,

аз пожертвах самотата,

твоето място, знай, е заето -

цвят е тронът на сърцето.

Литва с весел тон сълзата,

фея е окъпала очите,

пеперуда станала душата,

пак щастлива сякаш е... почти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

красиво стихотворение, Мариолче...
радвам ти се, с обич.

2010-04-13T09:30:13+03:00
plami-6 (Плами)

Ех, това почти да го нямаше! Поздрав!

2010-04-11T17:12:53+03:00
stel88 (Стеляна)

"пеперуда станала душата" Много хубаво!

2010-04-11T15:17:20+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря, Белла, Виле, Доче!
Наистина все го гоним това щастие!
Целувки от мен!

2010-04-11T14:37:13+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"пеперуда станала душата,

пак щастлива сякаш е... почти."

Душата никога съвсем не е щастлива.
Подобно пеперудите от цвят на цвят
прелита, търси нещо, все не го открива.
Защото е във нея затова...

2010-04-11T14:08:13+03:00